Otar Chiladze (1933–2009)

Роман-хроника на нещо несъстояло се. Приказна реалност, митология и многословие.
Творбата се състои от три части. Героите на първата са предимно пресонажи от древногръцката митология, които съжителстват с необикновени простосмъртни. Втората част от романа разказва по-ежедневната, и въпреки това свръхестествена история на други герои. Третата част, явяваща се продължение на втората, е доста по-приземена, и поради това по-лесна за възприемане от съвременния читател.
Водещ мотив на романа са чувствата и вътрешният свят на персонажите. Събитията и фактите са просто храна за техните емоционални състояния, и на тях не е отделено особено внимание. Реално случващите се събития са съобщени в телеграфен стил – те са запаленият фитил, който взривява бомбата от емоционални състояния на героите, на които е отредена главна роля в романа. Авторът подлага на анализ всяко действие и чувство на всички герои в романа си – без значение колко епизодична е тяхната поява. Служи си с досадно голямо количество хиперболи, които карат читателя да се губи между реално случващо се действие, и приказна реалност. Друг от любимите похвати на Чиладзе е използването на кратка описателна характеристика на някои от персонажите, която се повтаря до безкрай, при споменаването на героя, като например „търговеца на вино Баха, с избата му с четиридесет стъпала”. Нескончаемото повтаряне на цялото словосъчетание по няколко пъти на страница е доста изтощително за читателя, който и бездруго не познава друг персонаж от романа, който да е търговец на вино. След директните повторения, идва място и на перифразите и интерпретациите – често казаното в един от абзаците се повтаря в следващия, като перифраза на предходния, и се потретя в третия абзац, вече като интерпретация по темата на предходните два.
Труден за четене, многословен и в крайна сметка не особено интересен, романът, представляващ пръв сблъсък за мен с Кавказката, и в частност – с грузинската литература, се оказа едно от разочарованията в проекта „Да прочетеш света”.… (mer)